Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съставител: М. Арнаудов

247. КАЛИНКА Е ЦВЯТ ЦВЕТИЛА

Калинка е цвят цветила,
цвят цветила, род родила,
от рожба се прикривила.
Нямало кой да я чуе,
чувала я бяла Рада.
Уградила висок чардак,
пустелила дебел дюшек,
че е седнала на дюшекен,
та ми гледа низ полену,
низ полену ширинену.
Че ми видя да ми иде
от отдолу лудо младо,
конче язди ощ по-лудо,
та си Ради проговаря:
- Мари Радо, бяла Радо,
слези, Радо, от чердакен,
та ми скочи в градинка,
откъсай ми стрък босилчек,
стрък босилчек, карамфилчек.

Райково, Смолянско (Примовски-РНП, 194).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.