236. ТРЕНДАФИЛО, ЛЮБЕ МОЕ

Вековно наследство

Трендафило, любе мое,
запри конче, почакай ме,
да посидим, да погальчим,
хем юнацко, хем девойску,
хем за тебе, хем за мене.
Посидели, погальчили,
слончице заникнало,
месечинка е изгряла.
Мома му са жално моли:
- Пусни си ма, бре юначе,
че ма чака стара майка,
да хи нося студна вода,
студна жода от бял Дунав.
- Седи, седи, малка мома,
ще та уча как да ложиш,
как да ложиш стара майка:
че замина сиво стадо,
та замоти белян Дунав,
та го чаках да се бистри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.