231. ПЕЛИН, ПЕЛИН, ЗЕЛЕН ПЕЛИН
Пелин, пелин, зелен пелин,
що се, пелин, олюляваш,
олюляваш, поклоняваш,
пърли ли те люта слана,
като мене - малка мома?
Пелин кърши, китка вържи,
да ги дава на момците,
на момците ябънците,
да се пукат нашенците;
как са моми заскъпняли,
сама Рада за хиляда,
със косата за два града,
трима момка за кош плява,
и тя барим да ми й плява,
три годишна ръйеница,
на буклука изхвърлена,
и кокошки не я ровят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.