Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съставител: М. Арнаудов

221. СТОЯН НА РАДА ДУМАШЕ

Стоян на Рада думаше:
- Радо лйо, либе, Радо лйо!
Какв й туй нашто либене,
либене незабравене!
Когато седна хлеб да ям
на ум ми доде за тебе,
че ми хапката приседне;
че станах, Радо, от софра
студена вода да пия,
да си хапката прекарам,
не мойах да я прегълна.
Че впрегнах серес биволи,
та на нивата отидах,
хем връвя, Радо, хем мисля
да ли щем да се земеме;
че съм нивата изминал
и съм отишел на вашта,
че орах, Радо, до пладня;
кога синора погладнах,
не било нива нашата.
Най било, Радо, вашата.
И аз са Богу помолих,
да ми счупи ралото,
ралото и желизото,
по пладня в село да ида
покър вас, Радо, да мина
тебе на двора да вида.

Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, № 164).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.