213. ПРОВИКНА СЕ ИЗ ГОРА ЗЕЛЕНА
Провикна се из гора зелена
здравко-бравко, цвете миризливо:
- Стоине моме, ябълко червена!
Що не додат моми да ме берат,
да ме берат, китки да ме китят
или са се босилко предали?
Босиляк е веднаж във година,
във година, лете три месеци,
ала аз съм и зиме, и лете.
Лете цъфтя под зелена сянка,
зиме лежа под дебела пряспа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.