Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съставител: М. Арнаудов

197. ВИЛА И ХОРО

Зави се хоро големо
на широката поляна,
на зелената морава.
Девойке хоро играю,
момчета настран стоею.
Долете вила на хоро,
сичко се хоро поникло.
Вила им дума говори:
- Оро ле, хоро големо,
не бойте се вие от мене!
Я не съм дошла да морим,
нело съм дошла да питам:
кво е по-мило от брата,
кво е по-благо от меда,
кво е по-бързо от коня?
Сво хоро ником пониче,
Цоца Попова извиче:
- Вило ле, вило влаинке,
сакаш да ти докажем?
Войно е по-мил от брата,
сънът е по-благ от меда,
очи са по-бързи от коня.

Чипровци (Захариев); вила - самовила, срвн. самодива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.