182. ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА

Вековно наследство

Сон сонила Янкулица
на утрина во неделя:
изникнала яболшница
стреде дворье песочина,
стребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
- А Янкула Господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
стреде дворье песочина,
стребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует?
Яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.