176. МОМКОВА ПРЕМЯНА
Маленова майчице,
имаш сина Малена,
не гледай го малено,
но го гледай на вран кон,
как му коня играе,
златни юзди треперят,
из улица в улица -
на момина вратница.
Дека срещне момата,
той я лъже с яболка:
- На ти, моме, яболка,
на яболка злат пръстен,
на пръстена жлътица,
на жлътица парица!
Па я фана за ръка,
та я метна на вран кон,
та я дома заведе,
та я майци предаде:
- На ти, мамо, отмяна,
мене бяла премяна,
тейну вода студена,
сестри тънко плетене,
брату китка шарена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.