175. СВАТБА НА ГЕРГЬОВДЕН

Вековно наследство

Лудо-младо коня яа
уз ливади, низ ливади,
във хубаво Дрено поле,
узда влачи, трава тлачи.
Не е узда, но е звезда;
не е конок, но е змейок;
не е седло, но е сребро;
не е момче, но е сънче.
Насреща му малки моми,
малки моми лазарици,
па говори лудо-младо:
- Таком Бога, малки моми,
я фанете врана коня!
Никоя се не наема
да му фане врана коня;
наема се тънка Митра,
та фанала врана коня.
Бръкнала лудо у джепое,
та извади жълта дуня,
удри Митра по лесата,
по лесата, по косата.
Па говори лудо-младо:
- Глейте моми, паметуйте:
на Лазарици спомения,
на Великден китка ке е,
на Джуржовден сватба ке е!
- Благослови, лудо-младо.
- Да сте живи, лазарици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.