168. МОМЪК И КОН

Вековно наследство

Китко коня ситеше, ой Лазаре,
майчица го учеше:
- Китко, Китко, мой синко,
из три села кя вървиш,
кротко коня да яваш,
ничком глава да държиш,
кой кя видит, довидит,
тебе да ти завидит,
на майка да заблазит:
"Блазе тая майчица,
шчо го сина гледала!"

 

Дебърско (Илиев, № 199).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.