163. ЧУДЕН СЪН НА ЕЛИН ДОЙНА

Вековно наследство

Седела е Елин Дойна
у градинка под къпина,
та си шила сърмен колан,
пошивала свилен ракав.
Пошивала, задремала,
задремала, сънувала,
насън й се присънило:
темна мъгла до земята,
чудно дърво чудновато,
вършето му дур до небо,
сълпето му дур доземи,
листата му маламени;
род родило две ябълки.
Що е било темна мъгла,
оно било тежка грижа;
щото било чудно дърво,
оно било тежка сватба;
щото било две ябълки,
оно било до два млади,
до два млади под два вени.

 

Софийско (СбНУ 1).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.