144. ИДЕ ЗЛА ГОДИНА

Вековно наследство

Закукала кукувица,
на то бърдо Веренишко,
негде кукне, негде викне,
негде викне, глас издала,
дума дума на момите:
- Кой си има сладко либе,
нека либи, да налиби,
а кой има добра коня,
нека яе, да се наяе,
че се чуло и разбрало,
че си иде зла година,
зла година поморлива,
поморлива чърна чума,
та че мори све девоки
све девоки и ергене.

 

Ломско (Жива старина, кн. І); Вереница (Горна и Долна) – селища в Монтанско.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.