143. ОВЧАР И СТАДО

Вековно наследство

Закукала кукувица,
насред село на граница;
каде кукне, тамо викне:
- Бре, овчарко, бре чобанко,
що ти стои сиво стадо?
Дали си е трева гладно,
дали си е вода жъдно,
или си е сол безсолно?
Овчар тада отговаря:
- Стадо не е трева гладно,
стадо не е вода жъдно,
нити си е сол безсолно,
ноло стадо чудо гледа,
какво овчар заман пати
през сва пролет за кладенци,
и сва есен за седенки,
и сва зима за сватбите,
за момини росни китки,
за момини криви венци;
росни китки като слънце,
криви венци като месец.

 


Белоградчик (Жива старина, кн. І).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.