138. ТРИ ТАНЦА ВОДИЧАРКИ

Вековно наследство

Има майка мила сина,
мила сина Костадина,
премени го, накити го
во свилено, копринено,
опаша му свилен пояс,
закачи му сребрен дивит,
даи му в ръце бела книга,
на пушчи в манастир
да си учи бела книга,
бела книга, църно писмо.
И ето го кай си иде:
- Дай ми, майко, стол да седнам,
стол да седнам, чаша в раце,
во чаша ройно вино,
во виното грутка шекер,
до грутката бурма пърстен;
нареди ми да три танци,
до три танци водичерки:
коя ке я аз бендисам,
нея ке я пръстенуям!

 

Прилепско; на Водици (СбНУ 8).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.