112. МОМА И ПЪРВО ЛИБЕ

Вековно наследство

Тънка са пръчка вива превива
около града, та в Цариграда,
не е било тънка пръчка
най е било малка мома,
малка мома Ангелинка,
с първо си либе хортуваше,
хортуваше, наричаше:
- Пращай, либе, та ма искай,
не щеш праща, кълна щем та:
девят годин болен да лежиш,
нийде ляка да не найдеш,
дур не дойдеш дур до меня;
на глава ми вито венче,
на венчето сминова китка,
на китката лятна роса,
от тъз роса ляк да найдеш!
Наздраве ти, малка моме,
около града, та в Цариграда!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.