103. ДЕТЕ И КОН

Вековно наследство

Станянине, Господине!
Подухнал ми тих бел ветар
и низ Дунав, и воз Дунав,
та извеял врана коня,
на конята синьо седло,
на седлото малко дете,
на детето синя капа,
капата му обнизана:
колко билки, толку здравки,
да е дете млогу живо,
млогу живо, заман здраво,
от година до година!
Станянине, Господине!

 

Софийско; коледна (СбНУ 5).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.