96. СТАР ДИМО, СТАРА ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Стар Димо, стара войвода,
стар Димо сред двор седеше,
червено вино пиеше,
печено агне ядеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо, зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходех,
отбор юнаци га водех?
Птичка на клонче седеше,
тя на стар Димо продума:
- Стар Димо, стара войвода,
ко би гората думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
нито би крила хайдути.

 

Дебелец, Великотърновско; трапезна (Стоин-ССБ, № 314 - "Стар Димо, старий войвода").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.