82. ТАТАРИ В ДОБРУДЖА (ИЗГУБЕНА СТАНКА)
Трем на българската народна историческа епика
Станка по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и на батя си думаше:
- Байно ле, батьо Стоенчо!
Ти чу ли, байно, разбра ли?
татари насам идяли,
през Добруджа са минали.
Сичките села горили,
моми и булки робили.
Какво щем, байно, да сторим,
каде ще да са ний денем?
Страх ме е, батьо, страх ме е,
не смея в къщи да влеза,
от майчини си милости,
от бащини си жалости!
Стоенчо Станки думаше:
- Не бой, се сетро, не бой се,
добър е Господ за нази,
цар е милостив, ще пази!
Доде Стоенчо издума,
ето Петър се зададе,
право при Станка отиде:
нещо й скришом обади.
Влязла е Станка в градинка,
набрала й цвете сякакво,
сякакво цвете босилково,
босилково й минекшево,
че си накичи две китки:
едната китка за нея,
другата китка за Петра.
Тя му китката подаде,
и на Петра си думаше:
- Петре ле, ти мое либе,
Петре ле сгоденико ле,
я земи, Петре, таз китка,
се на челото я носи.
Кога си на път ти идеш,
до среди пътя си стигнеш;
като си за мен наумиш,
ти си китката погледни:
ако е китка весела,
весела, не извянала -
знай, че съм и аз весела;
ако ли китка повене -
ти вече мисли за мене!
Не се е много минало,
татари село бастисват,
хубава Станка открадват.
Авторска стилизация по модела на известна фолклорна песен, разпространявана чрез книгата подобно на песнопойките. (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.