154. КУМАН ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Де се е чуло, видяло
хайдути мома да ловят,
като наш Куман, Кумане.
Уловил Куман, Кумане,
Велика, мома хубава,
от Едирненски полета,
от села Казълендженски,
из чутно село Добруджа!
Назад й ръце вързали,
на планина я завели,
на хайдушкото сборище.
Хайдути ядат и пият,
мома Велика отстойва,
билюрен филджан подава,
и дребни сълзи пролива.
Куман Велики думаше:
- Мълчи, Велико, не плачи -
аз те не водя за пари,
нито те водя за жена…
Три годин стана, Велико,
откак съм се похвалил
на мойто младо ергенче,
че ще му мома доведа,
да му е лика-прилика.
Сега му водя, Велико,
най-баш момата Велика,
от Едирненски полета,
от села Казълендженски,
из чутно село Добруджа!

 

Хитов, П. Моето пътуване по Стара планина и животоописание на някои български стари и нови воеводи, Букурещ, 1872, с. 116.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.