147. МАЛАМКА ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Вино пие, вино пие, Маламка войвода
на планина, на Агликовина,
залива й момче харамия,
как залива, чаша не долива;
долива я с дребни бистри сълзи.
пък негова през рамо прелива.
Съгледа го Маламка войвода,
отговаря Маламка девойка:
- Ой те тебе, момче харамия,
как заливаш, чаша не доливаш,
доливаш я с дребни бистри сълзи,
пък твоята през рамо преливаш -
дали ти е слуга додеяло,
или ти е сабя дотегнало?
Отговаря момче харамия:
- Ой те тебе, Маламка войвода,
га ме питаш, право да ти кажа -
нито ми е слуга додеяло,
нито ми е сабя дотегнало,
ами ми е мама домиляло -
девет годин как не съм я видял!
Отговаря Маламка войвода:
- Ой та тебе, момче харамия,
извеждай си врано добро конче,
че да идеш мама си да видиш,
да я видиш, пак тука да додеш!
Извади си момче харамия,
извади си врано добро конче,
оседла го момче, възседна го
възседна го, бързо проигра го,
че отишло мама си да види.

 

Разградско (Бончев, № 23); всеки стих се изпълнява по модела на първия.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.