144. ИЗБОР НА МОМА ЗА ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Събрали са се, отбрали
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем,
ала си нямат войвода.
Че до Недка проводили,
до Недка бяла шумненка:
- Де да е Недка, да доде,
тук ще ни стане войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем!
Де зачу Недка таз дума,
Недка мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
викат ме, майко, канят ме
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем,
аз да им стана войвода!
Мама й дума на Недка:
- Я върви, Недке, я върви,
доде ти държат краката,
краката, още ръцете,
доде ти видят очите.
И Недка стана, отиде.
Кат' въз юнаци отиде
и юнаци се засмяха,
бели си ръце плеснаха,
един си на друг думаха:
- Хайдете да отмериме
трийсет разкрача на дълго,
сабя на нишан ще турим -
който сабята умери,
куршума на две разсече,
той ще ни стане войвода.
Юнаци са си станали,
фърляли и префърляли,
не могли да я умерят.
Брей гиди, Недка, Недке ле,
Недка от страна стоеше,
фибришим пушка държеше,
държеше, сеир струваше;
като се Недка изтири,
коляно в земя удари,
пушка на око помери,
трийсе разкрача префърли,
куршум си на две разсече!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.