120. ДОБРЮ ВОЙВОДА И ГУРГУЛИЦА

Трем на българската народна историческа епика

Стъпа Добрю, стъпа Добрю на бял на камъчец,
да си бие сива гургуличка.
не удари сива гургуличка,
най удари себе си в сърдцето.
Викна Добрю, викна, та заплака:
- Дружино льо вярна та сговорна,
носете ме, не ме оставяйте,
дето умра, там ме закопайте.
До гроба ми байрак побучете,
за байряка конче привържете,
с зингия ми гроба изкопайте,
до гроба ми чешма изведете -
млад да мине, ружа да си откъсне,
стар да мине, вода да се напий!

 

Бердянски уезд, Украйна (Върбански, № 154); всеки стих се изпълнява по модела на първия.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.