78. СТАДАТА НА НАНКО ЧОБАН
Седнала е малка мома,
под страшинка бащина си,
да си шие свилен ръкав
Гергефа й костен гергеф,
иглата й позлатена,
конеца й ибришимен.
Долу шие, горе гледа.
Не изгледа нищо нигде,
най-изгледа Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кава.
Как си мами сиво стадо,
и го мами татък долу,
татък долу по чешмите,
по чешмите, по новите,
дето белят малки моми,
малки моми тънки дари.
Че станала малка мома
че си влезла във градинка,
в градинка бащина си.
Набрала е росно цвете,
накичила смесни китки.
Вземала е бели котли,
че отиде долу в пътя,
де ще мине Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал.
Че си дава малка мома,
на овчица по китчица.
Отговаря Нанко чобан:
- Овца китка не си носи,
най я носи Нанко чобан.
Отговаря малка мома:
- Ако би ми носил китка,
китка цвете, Нанко чобан,
би дохождал всяка вечер,
всяка вечер на чешмата,
по късничко на седянка.
Отговаря Нанко чобан:
- Ако би ми Нанко чобан,
рано идвал на чешмата,
по късничко на седянка,
не би редил сиво стадо.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.