47. ГРОЗДЕНА И ТАТАРЧЕ
Гроздена лозе вардеше.
Там седи младо пъдарче,
пъдарче младо татарче,
скъса Гроздени герданче.
Гроздена тихом говори:
- Пъдарче, младо татарче,
защо ми скъса герданче?
как ще си ида у дома,
как ще да кажа на мама,
на мама, още на тате,
както ще да ме попитат:
узряло ли е лозето?
Пъдарче тихом говори:
- Гроздено, бяло хубава,
ази ще да те науча -
кога си дома отидеш,
майка ти ще те попита,
майка ти, още баща ти,
Гроздено, бяло хубава,
узряло ли е лозето?
А ти ще му отвърнеш -
пусто да ти е лозето,
да гори огън градежа,
пъдар ми скъса герданя,
везден съм брала маниста,
и утре има да бера,
и пак не ще ги добера...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.