91. СНОЩИ СЪМ, ГАНКЕ, ЗАМРЪКНАЛ

Сокол иде, гълъбица води

Снощи съм, Ганке, замръкнал
на Сакар, на могилата,
със деветмина дружина.
Седнахме да вечеряме -
като ми хрумна за тебе,
аз хапнах, то ми приседна,
повторих, Ганке, не можах…
Обзех си гега във ръка
и си долама наметнах,
та си във село отидох.
Всички седенки светеха,
вашта седянка не свети,
тебе те няма да пееш.
И аз от село излязох,
че край селото застанах,
там си долама съблякох
и си гегата разсякох,
та си седянка накладох
и викнах, Ганке, та запях.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.