67. ОЙ, СЪНЬО, СЪНЬО, МОЙ СЪНЬО

Сокол иде, гълъбица води

Ой, съньо, съньо, мой съньо,
мой съньо, мой душманино,
що си ме дълбоко успал,
не мога рано да стана,
либето си аз да видя,
кат е през село минало,
сиво си стадо мамеше,
че си го мами, замами
край водата, край реката,
с тънки си свирки свиреше,
къде и с уста думаше:
"Ой, либе, либе, мой либе,
що си ми толкоз успало,
не можа рано да станеш,
бели си котли да вземеш,
на вода, либе, да дойдеш,
сиво ми стадо да срещнеш".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.