49. ЗАДАЛО СЕ Й ЯСНО ЗОРЕ

Сокол иде, гълъбица води

Задало се й ясно зоре
низ хубава Гюргюм-града;
не ми било ясно зоре,
най ми било добър юнак,
добър юнак с добра коня,
кон си сбоде, кон въздише,
кон въздише син-бял пламък,
да си пали Гюргюм-града.
Излезли са гюргюрянци,
гюргюрянци стари хора,
да се момку молба молят:
- Ой те тебе, добър юнак,
не ни пали Гюргюм-града,
ще те дарим добра дара,
добра дара дор три твара,
дор три твара жълти жълтици.
Не пофайна добър юнак,
кон си сбоде, кон въздише,
кон въздише син-бял пламък
да си пали Гюргюм-града.
излезле са гюргюрянки,
гюргюрянки стари баби,
да се момку молба молят:
- Ой те тебе, добър юнак,
не ни пали Гюргюм-града,
ще те дарим добра дара,
добра дара малка мома.
Че пофайна добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
кон си сбоде, кон въздише,
кон въздише темна мъгла,
темна мъгла, ситна роса,
да си гаси Гюргюм-града.

 


СбНУ 8, с. 14.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956
.