25. ДОБРОВА МАМА НА ПЪТ СЕДИ
Доброва мама на път седи,
ей, Добре, мой Добре, коладе ле,
на път седи, за Добра пита,
че попита ясно слънце:
- Ой та тебе, ясно слънце
като грееш нависоко,
виждаш толкоз нашироко,
вижда ли мояго Добря?
Отговаря ясно слънце:
- И да го видя, не го познавам.
Отговаря Доброва майка:
- Мой е Добри личен юнак,
на калпак му дребни звезди,
на гърди му ясно слънце,
на плещи му ясен месец.
Отговаря ясно слънце:
- Твоя Добри татък долу,
татък долу в Цариграда,
в Цариграда на ламбанти,
на ламбанти кон ковеше,
подкова го, прояри го
татък горе към Стоянови.
Стоян има до три моми -
първата му кон поема
втората му стол подлага,
третата му китка дава,
китка дава и нарича -
на ти, Добре, тази китка,
занеси я при мама си,
да не рече твойта мама,
че си немаш в Цариграда,
в Цариграда любовница.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.