241. ЗНАЕШ ЛИ, ЛИБЕ, ПОМНИШ ЛИ

Сокол иде, гълъбица води

Знаеш ли, либе, помниш ли,
кога се двама либехме,
гора и вода по спеше,
а ние двама не спехме.
Вси ноч по бахчи ходехме,
вишни, череши берехме,
на една клонка стоехме,
у една пазва туряхме,
една си дума думахме,
че сме си лика-прилика,
като два стръка иглика.
Кой се по-напред ожени,
он болен да се поболи,
та малко малко нещо да лежи,
тъкмо до девет години,
комара да му е добър кон
и он да му надалее,
сламка да му е тояга
и она да му е голема,
кръстато в гърне да седне
и оно да му е широко,
на пара хлеб да яде
и она да му е голема.

 


Стоин-ТВ, с. 612.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956
.