227. МАРКО ЛЬО, ЛУДА ГИДИЙО

Сокол иде, гълъбица води

Марко льо, луда гидийо,
Марко са беда бедили,
бедили и уловили
и го на кола побили.
Марко си от кол викаше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
няма ли нийде никого,
да дойде да ме обиди,
водица да ми донесе -
ни баща, ни побащимец,
ни майка, ни помайчима,
ни братец, ни побратимец,
ни сестра, ни посестрима?
Отде го зачу любе му,
откъна пара от гердан,
та купи стомна шарена,
напълни вода студена
и си на Марко занесе.
Марко си вода пиеше -
вода се по кол сливаше,
та на бял камен падаше,
та чисто сребро ставаше.

Махам 16 стих: "и си на дюкян отиде"; 17 стих: "та купи стомна от дюкян" става: "та купи стомна шарена".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.