219. ГЕРГИ СЛАЗЯ ОТ ПЛАНИНА

Сокол иде, гълъбица води

Герги слазя от планина,
на стърна му смясна китка,
китката му проговаря:
- Я бре Герге, гюзел Герге,
кат отиваш на хорото,
не ме давай на момите,
най ме давай на момците,
че момците лудо ходят,
китката си мъдро носят,
вечер додат от хорото,
натопят ме в паницата,
да се топя, да се кървя,
пък момите мъдро ходят,
китката си лудо носят,
като додат от хорото,
зафърлят ме зад вратата,
сутрин станат, изметат ме,
зафърлят ме на боклука,
кокошките да ме ровят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.