197. ПРИТЕКЪЛ МИ, МАМО

Сокол иде, гълъбица води

Притекъл ми, мамо,
кален, мътен Дунав,
равен с бреговете,
и ми влачи, мамо,
буки с корените,
ели със вършите
и ми влачи, мамо,
Павля харен юнак.
Елка малка мома
покрай Дунав ходи,
синьо цвете бере,
синьо и зелено,
бяло и червено,
смесни китки прави,
смесни и размесни,
та ги Павлю дава
и на Павля дума:
- Женен ли си, Павле,
или не си женен?
Павел Елки дума:
- Елке, малка моме,
аз съм, Елко, женен,
за теб ерген имам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.