190. ЗАСИЛНА СЕ СИЛНА ЗВЕЗДА

Сокол иде, гълъбица води

Засилна се силна звезда
от Солуна до Костура.
Та не била силна звезда,
току било лудо-младо.
Со коня се надигрува,
со пушка се надхвърлюва,
со сабя се натърнува,
со лалка се надхвърлюва
и на коня му говори:
- Ой ви, коня, мой ранинци,
дека вечер ке конваме?
- Море лудо, море младо?
Дека снощи, тамо и вечер -
тамо има дробно сено,
дробно сено за койните,
мали моми за пулейне,
за пулейне, за зевайне -
тая що е църноока,
тая ми е посестрима;
тая що е сивоока,
тая ми е работница;
тая нека подработва,
да причеква, да проводва,
нека крева, нека клава;
тая що е русокоса,
тая ми е първа любна,
тая нека ми подседва,
тая ми е за невеста.

 


СбНУ 6, с. 12.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956
.