16. ЦЪФТИ МИ, ЦЪФТИ, БОСИЛКО

Сокол иде, гълъбица води

Цъфти ми, цъфти, босилко,
Да ти не вехне кореня,
кореня дор до стеблото,
че ми нема тука либето,
че е отчело, отчело
през море мостле да прави,
сос колца дръвца да кара,
да ми минават, минават -
който си либе залиби
и който нема да залиби.
Най-напред мина тоз Стоян,
за ръка води таз Яна.
Мома му се молеше:
- Пусни ме, либе Стояне,
я съм си твоя, та твоя -
в ръка съм ти ябълка,
в уста съм ти бел шекер.
Зад пояс съм ти ален пош.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.