156. ВЕТРЕ ЛЕ, РАЗЛАДАНЕ ЛЕ

Сокол иде, гълъбица води

Ветре ле, разладане ле,
разлади мене на нива,
във тази нива леглива,
и първо либе в ливада,
че коси сено зелено
и пие вода студена,
и стар ми свекър в кория,
че пасе дребни шилета,
да ги помами, поведе
на студни, бистри корита,
да пият вода студена.
Повей ми, ветре, разлади
хубава Янка в избата,
че тъче дребни дарове,
да дари свекър, свекърва,
да дари девер, етърва,
да дари стари сватове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.