138. ГОРИЦЕ ЛЕ ЛИЛЯНОВА

Сокол иде, гълъбица води

Горице ле лилянова
гъста гора Дамянова,
издигни си клонченцата,
изкърши си листенцата,
стори мене път да мина,
я ще мина, да замина,
че не ми е за стоене,
добър коня за държене,
че момите болни лежат,
ергени им гозба готвят.
Каква беше тяхна гозба?
Бяла пита пресеяна,
черно пиле препечено…
Горице ле лилянова,
гъста гора Дамянова,
издигни си клонченцата,
изкърши си листенцата,
стори мене път да мина,
я ще мина, да замина,
че не ми е за стоене,
добър коня за държене,
че момците болни лежат,
момите им гозба готвят.
Каква беше тяхна гозба?
Бяла пита овесена,
черно куче препечено…

Последният стих махнат: "кана вино, конска пикоч." Съответно махнат и 14 стих: "Кана вино донесено."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.