126. ИЗГОРИ МЕ, СТОЯНО

Сокол иде, гълъбица води

Изгори ме, Стояно,
твойта китка каланфир,
дай ми стърчец от нея.
- Не ти давам, Иване,
за снощните ядове,
дет ме по двор влачеше,
ръцете ми въртеше,
пръстени ми падаха,
мама ми ги сбираше,
в бяла ги кърпа вържеше
и в градинка сееше.
Дето пръстени сееше,
лятно ми просо никнеше,
като никнеше, зрееше,
мома и момък женеха,
женеха, надженваха се,
мома момък надженва,
я че му сърпа захвърли
три дни ми и три далеко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.