121. ВЕСДЕН МОМА ПЯЛА

Сокол иде, гълъбица води

Весден мома пяла,
овчару се смяла:
- Не би кадър овчар,
да ми се провикне
от висока гяла,
от зелен полога,
ами се провикна
проклети говедар
от зелено лъже,
от студен кладенец:
"Пладнувай, девойко,
че си пладне дойде,
доде и замина."
И мома му каже:
- Че ази си зная,
кога пладне доде,
доде и замине,
бурена повехне,
стрънта сенка стори,
сърпа почернее,
мома погрознее.

"Стрънта сенка стори" (20-ти стих) и "Сърпа почернее" (22-ри стих) излишни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.