108. РАДО ЛЕ, МИЛА МАМИНО

Сокол иде, гълъбица води

- Радо ле, мило мамино,
майци петровка ябълка,
ту вехнеш, Радо, ту съхнеш,
като на мома китката,
на мома, на главеница.
- Мале ле, мила майчице,
как да не вяхна и съхна,
снощи от тука минаха
до две ми, до три сюрии,
като из гора вървяха,
зелена трева газеха
и бистра вода мътеха.
Най-подир мина млад Стоян,
млад Стоян, младо овчарче,
негови вакли овчици
кална си трева пасяха,
мътна си вода пиеха.
Стоян му жалба нажаля,
че си стадо поведе
през девет гори в десета
и мене млада остави
да чакам, да го жалея,
да съхна и да линея
като гиргина в градина,
кога я слана ослани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.