9. ЗА ЗДЕГЛАВЕ И БЕЛИЦА ИЛИ ПЪРВИТЕ СВ. КЛИМЕНТОВИ ЕПИСКОПИИ ГЛАВИНИЦА И БЕЛИЦА

Том 2: Приказки и предания

а) В Охридското окръжие, 8-9 часа на север от града, има една околия, Дебърца наричана, разделена на две части: Горна и Долна Дебърца. В последнята има главно село - Здеглаве, или по турски изговаряно, Издеглавье (виж песен № 8).

Преданието у нас казва, че това съще село Здеглавье е било някогашната Главиница, първата св. Климентова епископия. А някои и други съхранени знакове потвърдяват верността на това народно предание.

б) На най-западната граница от същето окръжие, около 1 1/2 - 2 часа на запад от гр. Струга, на източното ребро от Беличката планина, която е ветва от Акрокеравнийските, лежат две влашки села: Горна и Долна Белица; първото горе на планината, по-малко, а последнето долу на подножието, доста голямо, с жители повечето търговци. По-надолу, към север, две още български села, доста големи: Вещани и Октиси, а близо до них - едно арнауто-мохамеданско, тоже голямо, село Велеша, с теке и шех в него и с жители - най-свирепите злоупотребители на страната.

Предание се запазило и за тия села, особено за последнето, че са на същето онова местоположение, на което стоела някогашна Белица изкривено, Велица, втората св. Климентова епископия, която, според същето предание, била е тога град с 3000 и повече семейства. За потвърдение верността и на това предание има доказателства, които ще се видят обнародвани другаде.

 

Охрид - Македония; Дебърца - "Не Дебър, ни Дебърска околия, а чисто Охридска, съседна с Дебърското и Кичевското окружия. Гр. Дебър някои го наричат Дибра, как що го изговарят арнаутите, турците и гърците, нъ това е погрешно. Същето му название е Дебър, как що го изговаря местното българско население и значи долище, пукнатина, пропаст, по гръцки, какъвто и що си е природно, било в топографическо или во етнографическо отношение."

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.