5. ЗА ОХРИДСКАТА КРЕПОСТ
Близо до същето село Гъбавци и зад гробищата, по на изток и югоизток, има една доста обширна равнина, обградена от север и изток с планина и могили, а днес изпосадена все с лозя, както и речените могили, наричани Чекощина, а равнината - Патерица. Изпомежду лозята в Патерица тук-таме има огромни грамади каменя, плочи и всякакъв вид останки от стари здания. Казват, че в старо време там е имало едно охридско предградие, наричано Хермелея, където проповядвал християнската вяра св. Еразъм и с хилядници ги кръщавал в близостоящето там езеро.
За това предградие ето какво още предание има: От неговите стени направени биле охридските и че каменята от първите биле пренесени за построение на вторите, подавани от ръка в ръка на населението, което целокупно било поредено на дълги редове како вериги или танци изпомежду едночасовото разстояние от предградието до града; и че народът от обата пола бил занят в тая работа дотолко, щото едвай по една стара жена била оставена по на седем люлки с малки деца да ги люля, когато всите друзи мъжи, жени и деца биле заняти с прехвърлянето каменята от Хермелея до Охрид. А кога именно е било това нещо, никой от местните жители не знае; вероятно в някой опасен от нападатели случай.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.