79. "КОНКАЛЕ, ПОПЕ, НА ДУПКАЛЕ" ИЛИ ПРОСТИЙОТ ОВЧАР НА ПРИЧЕСТВЕНЬЕ
Едно време еден сосем прост селянин овчар, шчо никога во живота си не беше видел ни църква ни поп каков йе или некога да ошол църков, чул оти сите селяни на Великден оделе църков, та и нему му текнало да ойт и той со ними и ошол. Кога ошол църков, видел оту селяните се причествеле, та и той се приближил до свети врати да се причестит; зинал устата и му рекол: "Конкале, попе, на дупкале!" А попот пред да го причестит, го опитал: "Дали си ял нешчо, чъдо?" - "Не, - отгоорил простийот овчар; - саде една погача, една глава от рикача и една чутура вино."
Забележка: "Тази приказка и поговорка означава голямата простота и я употребяват към недосетливите и недотекливите."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.