75. ПОПОТ И ХАРАМИЯТА
Едно време еден поп си одел от едно село во друго. Той си носел и пушка на рамо. Кога дошол во еден орман, му излегол еден харамия, намерил на него пушката и готов бил да търгнит и да го оперит, та му викнал: "Стой, бре попе! не мърдай!" Попот на часот на место да се уплашит и да се застойт, той со бързина грабнал пушката от рамото, фатил метериз една бука, кренал на пушката и бил готов да фърлит на харамията. Тога овой му извикал: "Е бре попе, шчо е тоа, шчо ке сториш? Како ке влезиш седне в литургиа (служба)!" А попот му отгоорил: "Ами, ако ти ме опериш, како ке влезам в литургиа?"
Харамията, како видел оту не йе работа, му рекол: "Не, бре попе, яз така се смеям со тебе, за да ти видам шчо сърце имаш."
И така седне секой си кренал пушката на рамо и си ъргнале пътот, си отишле по работата. Така попот откинал от харамията, шчо ке г' оперел.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.