45. ЗА ЙЪДИТЕ, САМОВИЛИТЕ И ВИУЛИЦИТЕ

Том 2: Приказки и предания

У нас шчо нешчо се юдите, не знайеет, а само во устите на старите жени по некогаж се слушат речта "йъда" и "клада"; така за некоя голема и снъжна жена велеет: "како некоя йъда или клада".

А за самовилите вервеет да се некакви женски невидими духои со върхчоечески сили, некакви божества. За ними кажвеет, оту ношя, - на полнош, во глуа доба, свиреле свекакви свирби и играле оро; хем се мъчеет некой да докажеет, оти сами со своите уши'и слушале.

Така виулиците биле божества на ветроите. И тие ношя свиреле. Кога да се сторит некоя ветрушка (вихрушка), велеет: се терале самовилите или виулиците.

 

Охрид - Македония.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.