43. ЗА ТОЛОСОМОТ
Простийот народ вервит, оти толосомот бил некакво невидимо животно со по-големи от чоечески сили. Тоа се покажвело само во ношя и живеело во фетви и многу стари япии (сгради), а пойке во стари църкви. Во Охрид и сега имат една църква, - Челница, во коя шчо, велеет, имало толосом. Заради тоа во таа църква и денеска ни деца кършчавеет, нито младоженци венчавеет; зашчо вервеет, оти нито кършчаваните во неа деца, нито венчаваните младоженци ке траеле, - зашчо била толосомлия.
Друдзи пак велеет, оти и во секоя кукя имало толосом, - вардач на кукята. А той бил еден смок, шчо го викеет "домашар" или "домакин." За него велеет ушче, оти било греота да г'оперит чоек, та за тоа и многу се вардеет да не г'оперит некой.
Забележка: "Този смок, види се, е мишоядната змия, която с изтреблението на мишките принася полза в къщата, дето би живяла".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.