33. БАБА И МНУКА ИЛИ "ЛЕНОСТА НОСИТ ГЛАДОС"
Во една кукя си биле една баба, майка и керка, многу сиромашки. Летото, кога се жнияло житото, домакинот 'и натервел да одеет по нивьето да береет класье, а домакинката, бидеешчем ленива, нейкела да ойт и им велела: "Чуму ни се класье? - Старава ке умрит, момичкана кя а омъжиме, а кучката ке псойсат, кой ке ти яйт? Чуму ни се класье?" повторила.
Дошла зима многу люта, тога класье немало веке по нивето, а ни старата умрела, ни момичката я омъжиле, нито пак кучката псойсала! - немале шчо да ядеет! Момичката излегла надвор да видит шчо имат шчо немат; кога, шчо да видит? - Виюлици, пепелници и лапайци снег на йъдри пластой, та йе викнала майце си: "Майко! пластой!!"
- Дали класой?" се отзвала отнътре майка йе.
- Пластой, мори, снег, пластой върнит!" И така тийе во стред зима, кога върнело пластой снег, барале класой жито и немале шчо да ядеет, та умирале от глад.
Така, кой не се грижит на лето да си наберит класой, той во сред зима не ке имат друго, а пластой снег.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.