29. БАЙО И МОМА
Едно време си биле една мъшчаа и една пашчерица. Еден ден мъшчаата я пратила пашчерицата си на водейнца да сомелит брашно. Момичката, сакала нейкела, немала шчо да чинит, ошла на водейнца. Водейнцата, къйшчо ошла момичката, била пуста й, кога тая дошла тамо, я стемнило. Вечерта дошел еден дзвер, шчо живел во водейнцата; затворил вратата й, кога я видел момичката, се зарадвал многу, а тая, кутрата, многу се уплашила, - се потресла от страх и се почудила шчо да чинит, како да откинит от такво дзверишче, шчо паднъла во ръцете му, без да знайт и без да се надеват. Той (когошчо тая нарекла "Байо") отворил очите, како филджани, над уплашената момичка, како гладен волк, а тая со потресено сърце и со тънок глас фатила да го опитвит:
- Байоо! шчо се тие очи на тебе?!
И той со дебел и страшен глас йе отгоорвел:
- Тие очи сва нош кя те пуляаат!
- Байоо! шчо йе тая уста на тебе?!
- Тая уста сва нош кя те бакааат!
- Байоо! шчо се тие зъби на тебе?!
- Тие зъби сва нош кя те гризааат!
- Байоо! шчо се тие ръце на тебе?!
- Тие ръце сва нош кя те месааат!
- Байоо! шчо се тие нокти на тебе?!
- Тие нокти сва нош кя те драпааат!
- Байоо! шчо се тие нодзе на тебе?!
- Тие нодзе сва нош кя те газааат!
- Байоо! ми се мокат, ми се какат!
- Пред мене мокай, зад мене какай!
- Не, Байо, страмота йе, ами вързи ме за нога со поясот, та да одам надвор къй ягнинана да се мокам, да се какам!
Байо се измамил, та я вързал со поясот за нога и я пушчил на двор къй ягнината. Момичката от како излегла си сотресала поясот от ногата, вързала едно ягне за нога и си побегнала.
Байо чекал, чекал да се вратит момичката, ...немат я... Той тога потърнал поясот, гьоо да а извлечит, а не знаел, оти наместо нея, той търгал за нога ягнето. Вързаното ягне изблеало: бе-е-е! Тога Байо се почудил и си рекол: "Сега беше момаа, кога се стори ягне!" И ето така момата откинала от Бая.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.