288. ЛОШИЙТ ЦАР И МНИМИЙ МУ МИНИСТЪР
След като се въцарил един император, направил обичай всеки ден да свиква министрите си в салона пред себе си и да ги пита: "Аз учен ли съм, мъчител ли съм?" От министрите който кажеше учен си, и който кажеше: мъчител си, заповядваше да го убият.
От отношенията на този гняв-цар министрите били пропаднали в голям страх и трепет, обаче цяр нямало. Смешен един човек се явява в заседанието на министерския съвет и отправен към министрите: "Направете мен един министър и аз давам отговор на този гняв-цар" им рекъл.
Министрите склонили за това; облекли го в едни официални министерски дрехи и го направили министър. На седмий ден, когато ставало поздравлението царско в императорский салон, в минутата, когато всички министри присъствуваха, за да отговори на царските запитвания, министрите бутнали напред смешния човек. Царят след приеманието на поздравлението: "Славни ми министри, аз учен ли съм, мъчител ли съм?" Като каза и попита. Смешнийт човек в министерски дрехи излезе напред и като извърши приличното поздравление на царя: "Светлейши ми царю! ти нито си учен, нито си мъчител, но защото нашите грехове са много, справедливий бог е създал като тебе един гняв и лош человек, за да ни накаже."
Като изказал това на царя, той рекъл: "Браво, ти си достоен за министър."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.