264. СИН И БАЩА - ДЯВОЛЪТ ПРИЯТЕЛЬ
Един човек имал един син, па си ходил с един другар. Баща му викал: "Сине, не ходи с тоя твой другар, той ще те загуби!" - "А, ще ме загуби зер, малко си се сговараме ния с него." Баща му пак му дума: "Не ходи, ще те убие некаде, нема да знаеме." Веднаж му рекол баща му: "Земи, та си саблечи тия дрехи, та ги напълни с слама и ги занеси тамо, дека си се събирате, па тури тамо дрехите, та ги направи като човек; па го вържи за шията с едно въже, па го увиси на едно дръво."
Той зима, та направил, какво му каза баща му - вързал го тамо, дето се събирали, обесил го и турнал на главата му шапката си и отишал в гората на близо до него. Като дошея оня и го видел, рекал: "Ха, защо не чака до заран, до други ден, я щях да направа да те обесат в града, та да видат сичките хора, ами се обеси, та никой не виде!"
Отишел си дома. Баща му рекол: "Чу ли какво рече?" - "Е, как рече? - Че да небех сеобесил, щеше да ме направи да ме обесат." - "Я нали ти думах, че това щеше да ти направи!" (Той бил дяволот).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.