25. ЗА БУБАЛЬКИТЕ (КОПРИНЕНИТЕ БУБИ)
Кога го носеле Ристоса да го кладеет на кърст или от како умрел, да го закопеет, майка му, пречиста Богоройца, одела по него со плаченье, се обзърнала назад, та видела оту и жельката одела по мъртоецот или и на закофот му. Тога Богоройца се насмеала; а по-седне, откако се помислила, се разкаяла за насмевяньето си и се прокълнала сама себе си со ове речи: "Да би църви зоврела моя уста!" Потем малу Богоройца плюнала й, за чудо, шчо да видит? - църви плюнала от устата си. Тие църви биле копринените буби, бубальките.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.